налютявал си

Речник на българския език

1. налютявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налютявал си е производна форма на налютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. налютявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налютявал си е производна форма на налютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. налютявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налютявал си е производна форма на налютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).