налютява

Речник на българския език

1. налютява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

налютява е производна форма на налютявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. налютява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

налютява е производна форма на налютявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. налютява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

налютява е производна форма на налютявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).