налютявало съм

Речник на българския език

1. налютявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

налютявало съм е производна форма на налютявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. налютявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

налютявало съм е производна форма на налютявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. налютявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

налютявало съм е производна форма на налютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).