налютявало

Речник на българския език

1. налютявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налютявало е производна форма на налютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налютявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налютявало е производна форма на налютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. налютявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

налютявало е производна форма на налютявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. налютявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

налютявало е производна форма на налютявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).