1. налютявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
налютявало е производна форма на налютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. налютявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
налютявало е производна форма на налютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. налютявало — мин. деят. св. прич. ср. р.
налютявало е производна форма на налютявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. налютявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
налютявало е производна форма на налютявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).