налютявала съм

Речник на българския език

1. налютявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

налютявала съм е производна форма на налютявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. налютявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

налютявала съм е производна форма на налютявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. налютявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

налютявала съм е производна форма на налютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).