налютявал

Речник на българския език

1. налютявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налютявал е производна форма на налютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налютявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налютявал е производна форма на налютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. налютявал — мин. деят. св. прич. м. р.

налютявал е производна форма на налютявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. налютявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

налютявал е производна форма на налютявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).