налютявала е

Речник на българския език

1. налютявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налютявала е е производна форма на налютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налютявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налютявала е е производна форма на налютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. налютявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налютявала е е производна форма на налютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).