налютявало е

Речник на българския език

1. налютявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налютявало е е производна форма на налютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. налютявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налютявало е е производна форма на налютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. налютявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

налютявало е е производна форма на налютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).