налютявал съм

Речник на българския език

1. налютявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налютявал съм е производна форма на налютявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. налютявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налютявал съм е производна форма на налютявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. налютявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

налютявал съм е производна форма на налютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).