налютила е

Речник на българския език

1. налютила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налютила е е производна форма на налютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налютила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налютила е е производна форма на налютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).