налютило съм

Речник на българския език

1. налютило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

налютило съм е производна форма на налютя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. налютило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

налютило съм е производна форма на налютя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).