щял е да налюти

Речник на българския език

1. щял е да налюти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да налюти е производна форма на налютя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).