налютеше

Речник на българския език

1. налютеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

налютеше е производна форма на налютя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. налютеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

налютеше е производна форма на налютя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).