налютила

Речник на българския език

1. налютила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

налютила е производна форма на налютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. налютила — мин. деят. св. прич. ж. р.

налютила е производна форма на налютя (мин. деят. св. прич. ж. р.).