щяла съм да налютя

Речник на българския език

1. щяла съм да налютя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да налютя е производна форма на налютя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).