щяло съм да съм налютило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм налютило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм налютило е производна форма на налютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).