измия

Речник на българския език

измѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

измѝеш, мин. св. измѝх, мин. прич. измѝл, св.вж. измивам.

Грешни изписвания (3)

  • езмиъ
  • езмия
  • измиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мия из-ми-ем
2 лице из-ми-еш из-ми-е-те
3 лице из-мие из-ми-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мих из-мих-ме
2 лице из-ми из-мих-те
3 лице из-ми из-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ми-ех из-ми-ех-ме
2 лице из-ми-е-ше из-ми-ех-те
3 лице из-ми-е-ше из-ми-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измил съм измила съм измило съм измили сме
2 лице измил си измила си измило си измили сте
3 лице измил е измила е измило е измили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измил бях измила бях измило бяхме измили
2 лице беше измил беше измила беше измило бяхте измили
3 лице беше измил беше измила беше измило бяха измили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измия ще измием
2 лице ще измиеш ще измиете
3 лице ще измие ще измият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измил ще съм измила ще съм измило ще сме измили
2 лице ще си измил ще си измила ще си измило ще сте измили
3 лице ще е измил ще е измила ще е измило ще са измили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измия щяхме да измием
2 лице щеше да измиеш щяхте да измиете
3 лице щеше да измие щяха да измият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измил щях да съм измила щях да съм измило щяхме да сме измили
2 лице щеше да си измил щеше да си измила щеше да си измило щяхте да сте измили
3 лице щеше да е измил щеше да е измила щеше да е измило щяха да са измили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измиел съм измиела съм измиело съм измиели сме
2 лице измиел си измиела си измиело си измиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измил съм измила съм измило съм измили сме
2 лице измил си измила си измило си измили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измил била съм измила било съм измило били сме измили
2 лице бил си измил била си измила било си измило били сте измили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измия щяла съм да измия щяло съм да измия щели сме да измием
2 лице щял си да измиеш щяла си да измиеш щяло си да измиеш щели сте да измиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измил щяла съм да съм измила щяло съм да съм измило щели сме да сме измили
2 лице щял си да си измил щяла си да си измила щяло си да си измило щели сте да сте измили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измил бих измила бих измило бихме измили
2 лице би измил би измила би измило бихте измили
3 лице би измил би измила би измило биха измили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мий из-мий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мит
непълен член из-ми-тия
пълен член из-ми-ти-ят
женски род из-ми-та
членувано из-ми-та-та
среден род из-ми-то
членувано из-ми-то-то
множествено число из-ми-ти
членувано из-ми-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мил
непълен член из-ми-лия
пълен член из-ми-ли-ят
женски род из-ми-ла
членувано из-ми-ла-та
среден род из-ми-ло
членувано из-ми-ло-то
множествено число из-ми-ли
членувано из-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ми-ел
женски род из-ми-е-ла
среден род из-ми-е-ло
множествено число из-ми-е-ли