щял съм да съм измил

Речник на българския език

1. щял съм да съм измил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм измил е производна форма на измия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).