измил
1.
измил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
измил
е производна форма
на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
измил —
мин. деят. св. прич. м. р.
измил
е производна форма
на измия (мин. деят. св. прич. м. р.).