измила

Речник на българския език

1. измила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измила е производна форма на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измила — мин. деят. св. прич. ж. р.

измила е производна форма на измия (мин. деят. св. прич. ж. р.).