измил е

Речник на българския език

1. измил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измил е е производна форма на измия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измил е е производна форма на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).