би измил

Речник на българския език

1. би измил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би измил е производна форма на измия (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би измил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би измил е производна форма на измия (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).