измил съм

Речник на българския език

1. измил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измил съм е производна форма на измия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измил съм е производна форма на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).