измиело

Речник на българския език

1. измиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измиело е производна форма на измия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измиело е производна форма на измия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).