щяла съм да измия

Речник на българския език

1. щяла съм да измия — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да измия е производна форма на измия (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).