измиели

Речник на българския език

1. измиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измиели е производна форма на измия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измиели е производна форма на измия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).