измиела

Речник на българския език

1. измиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измиела е производна форма на измия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измиела е производна форма на измия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).