изми

Речник на българския език

1. изми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изми е производна форма на измия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изми е производна форма на измия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).