измила е

Речник на българския език

1. измила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измила е е производна форма на измия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измила е е производна форма на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).