измили

Речник на българския език

1. измили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измили е производна форма на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измили е производна форма на измия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).