бил съм измил

Речник на българския език

1. бил съм измил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм измил е производна форма на измия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).