измита

Речник на българския език

1. измита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измита е производна форма на измитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измита е производна форма на измитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измита е производна форма на измитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. измита — мин. страд. прич. ж. р.

измита е производна форма на измия (мин. страд. прич. ж. р.).