измитам

Речник на българския език

измѝтам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

измѝташ, несв. и измета̀, св.; Какво.
1. Мета изцяло или всички. Измитам коридора. Измитам трите стаи.
2. Отстранявам с метене. Измети този пясък.
измитам се/измета се.Прен. Пренебр. Махам се отнякъде, омитам се.

Грешни изписвания (3)

  • езмитам
  • езмитъм
  • измитъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ми-там из-ми-та-ме
2 лице из-ми-таш из-ми-та-те
3 лице из-ми-та из-ми-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ми-тах из-ми-тах-ме
2 лице из-ми-та из-ми-тах-те
3 лице из-ми-та из-ми-та-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ми-тах из-ми-тах-ме
2 лице из-ми-та-ше из-ми-тах-те
3 лице из-ми-та-ше из-ми-та-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измитал съм измитала съм измитало съм измитали сме
2 лице измитал си измитала си измитало си измитали сте
3 лице измитал е измитала е измитало е измитали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измитал бях измитала бях измитало бяхме измитали
2 лице беше измитал беше измитала беше измитало бяхте измитали
3 лице беше измитал беше измитала беше измитало бяха измитали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измитам ще измитаме
2 лице ще измиташ ще измитате
3 лице ще измита ще измитат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измитал ще съм измитала ще съм измитало ще сме измитали
2 лице ще си измитал ще си измитала ще си измитало ще сте измитали
3 лице ще е измитал ще е измитала ще е измитало ще са измитали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измитам щяхме да измитаме
2 лице щеше да измиташ щяхте да измитате
3 лице щеше да измита щяха да измитат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измитал щях да съм измитала щях да съм измитало щяхме да сме измитали
2 лице щеше да си измитал щеше да си измитала щеше да си измитало щяхте да сте измитали
3 лице щеше да е измитал щеше да е измитала щеше да е измитало щяха да са измитали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измитал съм измитала съм измитало съм измитали сме
2 лице измитал си измитала си измитало си измитали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измитал съм измитала съм измитало съм измитали сме
2 лице измитал си измитала си измитало си измитали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измитал била съм измитала било съм измитало били сме измитали
2 лице бил си измитал била си измитала било си измитало били сте измитали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измитам щяла съм да измитам щяло съм да измитам щели сме да измитаме
2 лице щял си да измиташ щяла си да измиташ щяло си да измиташ щели сте да измитате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измитал щяла съм да съм измитала щяло съм да съм измитало щели сме да сме измитали
2 лице щял си да си измитал щяла си да си измитала щяло си да си измитало щели сте да сте измитали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измитал бих измитала бих измитало бихме измитали
2 лице би измитал би измитала би измитало бихте измитали
3 лице би измитал би измитала би измитало биха измитали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ми-тай из-ми-тай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ми-тан
непълен член из-ми-та-ния
пълен член из-ми-та-ни-ят
женски род из-ми-та-на
членувано из-ми-та-на-та
среден род из-ми-та-но
членувано из-ми-та-но-то
множествено число из-ми-та-ни
членувано из-ми-та-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ми-тал
непълен член из-ми-та-лия
пълен член из-ми-та-ли-ят
женски род из-ми-та-ла
членувано из-ми-та-ла-та
среден род из-ми-та-ло
членувано из-ми-та-ло-то
множествено число из-ми-та-ли
членувано из-ми-та-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ми-тал
женски род из-ми-та-ла
среден род из-ми-та-ло
множествено число из-ми-та-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ми-тащ
непълен член из-ми-та-щия
пълен член из-ми-та-щи-ят
женски род из-ми-та-ща
членувано из-ми-та-ща-та
среден род из-ми-та-що
членувано из-ми-та-що-то
множествено число из-ми-та-щи
членувано из-ми-та-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ми-тай-ки