измиташе

Речник на българския език

1. измиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

измиташе е производна форма на измитам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. измиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

измиташе е производна форма на измитам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).