измитали

Речник на българския език

1. измитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измитали е производна форма на измитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измитали е производна форма на измитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. измитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измитали е производна форма на измитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. измитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измитали е производна форма на измитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).