измитал

Речник на българския език

1. измитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измитал е производна форма на измитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измитал е производна форма на измитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измитал — мин. деят. св. прич. м. р.

измитал е производна форма на измитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измитал е производна форма на измитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).