разтребвам

Речник на българския език

разтрѐбвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разтребваш, несв. и разтребя, св.; Какво. Подреждам, слагам ред в нещо (обикн. в домакинството). Разтребвам стаята. Трябва да разтребя.

Грешни изписвания (3)

  • разтребвъм
  • ръзтребвам
  • ръзтребвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-т-реб-вам раз-т-реб-ва-ме
2 лице раз-т-реб-ваш раз-т-реб-ва-те
3 лице раз-т-реб-ва раз-т-реб-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-реб-вах раз-т-реб-вах-ме
2 лице раз-т-реб-ва раз-т-реб-вах-те
3 лице раз-т-реб-ва раз-т-реб-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-реб-вах раз-т-реб-вах-ме
2 лице раз-т-реб-ва-ше раз-т-реб-вах-те
3 лице раз-т-реб-ва-ше раз-т-реб-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтребвал съм разтребвала съм разтребвало съм разтребвали сме
2 лице разтребвал си разтребвала си разтребвало си разтребвали сте
3 лице разтребвал е разтребвала е разтребвало е разтребвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтребвал бях разтребвала бях разтребвало бяхме разтребвали
2 лице беше разтребвал беше разтребвала беше разтребвало бяхте разтребвали
3 лице беше разтребвал беше разтребвала беше разтребвало бяха разтребвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтребвам ще разтребваме
2 лице ще разтребваш ще разтребвате
3 лице ще разтребва ще разтребват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтребвал ще съм разтребвала ще съм разтребвало ще сме разтребвали
2 лице ще си разтребвал ще си разтребвала ще си разтребвало ще сте разтребвали
3 лице ще е разтребвал ще е разтребвала ще е разтребвало ще са разтребвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтребвам щяхме да разтребваме
2 лице щеше да разтребваш щяхте да разтребвате
3 лице щеше да разтребва щяха да разтребват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтребвал щях да съм разтребвала щях да съм разтребвало щяхме да сме разтребвали
2 лице щеше да си разтребвал щеше да си разтребвала щеше да си разтребвало щяхте да сте разтребвали
3 лице щеше да е разтребвал щеше да е разтребвала щеше да е разтребвало щяха да са разтребвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтребвал съм разтребвала съм разтребвало съм разтребвали сме
2 лице разтребвал си разтребвала си разтребвало си разтребвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтребвал съм разтребвала съм разтребвало съм разтребвали сме
2 лице разтребвал си разтребвала си разтребвало си разтребвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтребвал била съм разтребвала било съм разтребвало били сме разтребвали
2 лице бил си разтребвал била си разтребвала било си разтребвало били сте разтребвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтребвам щяла съм да разтребвам щяло съм да разтребвам щели сме да разтребваме
2 лице щял си да разтребваш щяла си да разтребваш щяло си да разтребваш щели сте да разтребвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтребвал щяла съм да съм разтребвала щяло съм да съм разтребвало щели сме да сме разтребвали
2 лице щял си да си разтребвал щяла си да си разтребвала щяло си да си разтребвало щели сте да сте разтребвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтребвал бих разтребвала бих разтребвало бихме разтребвали
2 лице би разтребвал би разтребвала би разтребвало бихте разтребвали
3 лице би разтребвал би разтребвала би разтребвало биха разтребвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-т-реб-вай раз-т-реб-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-т-реб-ван
непълен член раз-т-реб-ва-ния
пълен член раз-т-реб-ва-ни-ят
женски род раз-т-реб-ва-на
членувано раз-т-реб-ва-на-та
среден род раз-т-реб-ва-но
членувано раз-т-реб-ва-но-то
множествено число раз-т-реб-ва-ни
членувано раз-т-реб-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-реб-вал
непълен член раз-т-реб-ва-лия
пълен член раз-т-реб-ва-ли-ят
женски род раз-т-реб-ва-ла
членувано раз-т-реб-ва-ла-та
среден род раз-т-реб-ва-ло
членувано раз-т-реб-ва-ло-то
множествено число раз-т-реб-ва-ли
членувано раз-т-реб-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-реб-вал
женски род раз-т-реб-ва-ла
среден род раз-т-реб-ва-ло
множествено число раз-т-реб-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-реб-ващ
непълен член раз-т-реб-ва-щия
пълен член раз-т-реб-ва-щи-ят
женски род раз-т-реб-ва-ща
членувано раз-т-реб-ва-ща-та
среден род раз-т-реб-ва-що
членувано раз-т-реб-ва-що-то
множествено число раз-т-реб-ва-щи
членувано раз-т-реб-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-т-реб-вай-ки