разтребвал

Речник на българския език

1. разтребвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтребвал е производна форма на разтребвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтребвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтребвал е производна форма на разтребвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтребвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтребвал е производна форма на разтребвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтребвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтребвал е производна форма на разтребвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).