измило съм

Речник на българския език

1. измило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

измило съм е производна форма на измия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. измило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

измило съм е производна форма на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).