измиел

Речник на българския език

1. измиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измиел е производна форма на измия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измиел е производна форма на измия (мин. деят. несв. прич. м. р.).