измил си

Речник на българския език

1. измил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измил си е производна форма на измия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измил си е производна форма на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).