измило си

Речник на българския език

1. измило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измило си е производна форма на измия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. измило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измило си е производна форма на измия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).