разпоя

Речник на българския език

разпоя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

разпоиш, мин. св. разпоих, мин. прич. разпоил, св.вж. разпоявам.

Грешни изписвания (8)

  • разпойа
  • разпойъ
  • разпуйа
  • разпуйъ
  • ръзпойа
  • ръзпойъ
  • ръзпуйа
  • ръзпуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-поя раз-по-им
2 лице раз-по-иш раз-по-и-те
3 лице раз-пои раз-по-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-их раз-по-их-ме
2 лице раз-пои раз-по-их-те
3 лице раз-пои раз-по-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ях раз-по-ях-ме
2 лице раз-по-е-ше раз-по-ях-те
3 лице раз-по-е-ше раз-по-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпоил съм разпоила съм разпоило съм разпоили сме
2 лице разпоил си разпоила си разпоило си разпоили сте
3 лице разпоил е разпоила е разпоило е разпоили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпоил бях разпоила бях разпоило бяхме разпоили
2 лице беше разпоил беше разпоила беше разпоило бяхте разпоили
3 лице беше разпоил беше разпоила беше разпоило бяха разпоили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпоя ще разпоим
2 лице ще разпоиш ще разпоите
3 лице ще разпои ще разпоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпоил ще съм разпоила ще съм разпоило ще сме разпоили
2 лице ще си разпоил ще си разпоила ще си разпоило ще сте разпоили
3 лице ще е разпоил ще е разпоила ще е разпоило ще са разпоили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпоя щяхме да разпоим
2 лице щеше да разпоиш щяхте да разпоите
3 лице щеше да разпои щяха да разпоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпоил щях да съм разпоила щях да съм разпоило щяхме да сме разпоили
2 лице щеше да си разпоил щеше да си разпоила щеше да си разпоило щяхте да сте разпоили
3 лице щеше да е разпоил щеше да е разпоила щеше да е разпоило щяха да са разпоили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпоял съм разпояла съм разпояло съм разпоели сме
2 лице разпоял си разпояла си разпояло си разпоели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпоил съм разпоила съм разпоило съм разпоили сме
2 лице разпоил си разпоила си разпоило си разпоили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпоил била съм разпоила било съм разпоило били сме разпоили
2 лице бил си разпоил била си разпоила било си разпоило били сте разпоили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпоя щяла съм да разпоя щяло съм да разпоя щели сме да разпоим
2 лице щял си да разпоиш щяла си да разпоиш щяло си да разпоиш щели сте да разпоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпоил щяла съм да съм разпоила щяло съм да съм разпоило щели сме да сме разпоили
2 лице щял си да си разпоил щяла си да си разпоила щяло си да си разпоило щели сте да сте разпоили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпоил бих разпоила бих разпоило бихме разпоили
2 лице би разпоил би разпоила би разпоило бихте разпоили
3 лице би разпоил би разпоила би разпоило биха разпоили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-пой раз-пой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ен
непълен член раз-по-е-ния
пълен член раз-по-е-ни-ят
женски род раз-по-е-на
членувано раз-по-е-на-та
среден род раз-по-е-но
членувано раз-по-е-но-то
множествено число раз-по-е-ни
членувано раз-по-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ил
непълен член раз-по-и-лия
пълен член раз-по-и-ли-ят
женски род раз-по-и-ла
членувано раз-по-и-ла-та
среден род раз-по-и-ло
членувано раз-по-и-ло-то
множествено число раз-по-и-ли
членувано раз-по-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ял
женски род раз-по-я-ла
среден род раз-по-я-ло
множествено число раз-по-е-ли