разпоило съм

Речник на българския език

1. разпоило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разпоило съм е производна форма на разпоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпоило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разпоило съм е производна форма на разпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).