щяло да е разпоило

Речник на българския език

1. щяло да е разпоило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е разпоило е производна форма на разпоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).