щял съм да разпоя

Речник на българския език

1. щял съм да разпоя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да разпоя е производна форма на разпоя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).