разпояло

Речник на българския език

1. разпояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпояло е производна форма на разпоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпояло е производна форма на разпоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).