разпоило е

Речник на българския език

1. разпоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпоило е е производна форма на разпоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпоило е е производна форма на разпоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).