щяло съм да съм разпоило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм разпоило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм разпоило е производна форма на разпоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).