било съм разпоило

Речник на българския език

1. било съм разпоило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм разпоило е производна форма на разпоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).